„Гражданските организации“ - полезната опора на мафията

Помните ли си "Русия ангел" - детето, „подарено“ на циганско семейство в Гърция? А филмите на Даниела Тренчева за продажбите на български деца в Гърция? Една от героините на Тренчева беше продала детето си за 3 000 лева, защото искала да си направи тоалетна. А децата, които „не ставали“ за продажба, „отивали“ за органи…

Светът се променя. Голямото семейство вече е нетипично за цивилизованото общество, кариерното развитие на жената за дълъг период се поставя над семейството и децата. И понякога идва момент, в който разбираш, че осиновяването е последният ти шанс. За да избягаш от тежките бюрократични процедури на законното осиновяване, както и доста стеснения „избор на дете“ при тях, има алтернатива - незаконно осиновяване, или купуване на дете. Как става ли – изключително лесно. Мъжът от семейството купувачи припознава детето като свое, след месец майката на детето дава съгласие за осиновяване и съпругата на „бащата“ го осиновява чрез бърза и лесна процедура.

Връзката между „продавач“ и „купувачи“, разбира се, изисква „стройна организация“, напълно отговаряща на определението за организирана престъпна група. В нея основна фигура е лекарят, проследяващ бременността на бъдещия „продавач“. Изисква се само малко общителност, да се разбере кои от пациентките, неомъжени и неподкрепени от партньорите си, имат съмнения за това, че искат детето или биха имали затруднения с отглеждането му. След това е вече лесно – лекарят се явява като спасител, решаващ трудния казус. Пък и някакви пари се изкарват…

Проблем в схемата може да възникне, ако се появи баща, който да оспори произхода на детето. Това би създало сериозни главоболия на клиента, а никой бизнес не може да си позволи това. И въпросът е решен кардинално…

В новият Семеен кодекс, влязъл в сила от 2009-та година, е премахната възможността на всички, с изключение на евентуалните страни по „сделката за дете“ – майката на детето и припозналия, да оспорват произхода на „предмета на сделката“. „Законодателният съпорт“ за „бизнеса“ очевидно изобщо не е имал някакви угризения, че създава правен проблем на много хора, нямащи нищо общо с тези схеми.

Година след приемането на новия Семеен кодекс, след сигнал до Министерски съвет, „законодателният съпорт“ разбира, че малко е прекалил, та решава да върне в закона правото на прокуратурата и социалната служба да оспорват припознаване. Преценили са, че най-важното е потенциален баща да няма достъп до оспорване на произхода в съда, а с прокуратурата и социалната служба ще се оправят някак.

Ще опитам съвсем накратко да обясня, защо лишаването от правото на евентуален баща да оспори припознаването, извършено от друг мъж, е „революция“ в правото и особен български принос в него, с който, за съжаление, не можем да се гордеем.

В член 8 на ГПК са описани правата на страните по едно дело: Всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси. Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях. Съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях.

Когато, обаче, засегнато лице не може да подаде иск, то не може да бъде страна по едно дело. Тоест, няма никакви права, а като се има пред вид, че често тези дела са закрити, не може да бъде дори зрител в съдебната зала. Засегнатият няма да разбере дори изхода на делото. Това е много, ама много далече от представата за справедлив съдебен процес, основно човешко право, което съществува поне в страните, членки на Съвета на Европа. А нарушаването на правото на справедлив процес в случая води до нарушаване на правото на зачитане на личния и семеен живот. По този „авангарден български опит“ ЕСПЧ се произнесе с присъда срещу Република България през 2016-та година.

Около 5 години бяха нужни на „компетентните“ български институции да разберат къде е проблема, като още 5 години „усилено работят“ по това, да върнат извадените от Семейния кодекс няколко думи.

Към този момент, Министерство на правосъдието е публикувало за обществено обсъждане /то вече приключи/ проект за промяна в закона. За 11 години – толкова. Преумората води до стрес. Най-вероятно, сега усилията ще са насочени към „задържане на топката, през 2021 г. ще има парламентарни избори, ако до тогава проектът за изменение не се гласува, просто отива в коша и после всичко започва отначало. Логиката подсказва, че твърде вероятно група лица са получили сериозен хонорар за „законодателния съпорт“ и „моралът“ не им позволява да се отметнат просто така.

Накратко, какви проблеми създава лобисткият текст в закона, ограничаващ правото на лица с правен интерес да оспорват припознаване: Благоприятства комфорта на „бизнеса“, че няма да се появи субект, който да развали „извършена сделка“. Създава възможност за „законна“ кражба на дете, като се ограничава възможността на баща да оспори „сделката“ с детето му.

Но има и още нещо – незаконните осиновявания, основен метод за които е продажбата на деца, са предпоставка за трафик – едно изключително тежко престъпление, характеризиращо се с експлоатация на жертвите – сексуална експлоатация, трудова експлоатация, отнемане на органи. Това е друга причина, поради която всички „законодателни дупки“, улесняващи явлението, трябва да се запушват безкомпромисно.

А каква е връзката с „гражданското общество“… Кавичките са за случаите на платени от вън или от правителството структури, които имитират гражданска активност, а при подходящ момент се отплащат на работодателя. Явление, достатъчно известно у нас. Но има и втори вариант – хора, обединени от някаква кауза, но не успели да придобият достатъчно компетентност по някакви въпроси и по този начин лесни за манипулация и използване точно от тези, срещу които си мислят че се борят.

Конкретно по казуса: родителска организация е изпратила писмо до Народното събрание с мнение против връщането на правото на лица с правен интерес да оспорват припознаване. Ето и мотивите им:

Няма как да подминем факта, че зад този благовиден предлог /визират възстановяването на правото в закона/ би могъл да бъде прикрит друг, съвсем различен мотив, водещ към изключително обезпокоителни крайни резултати. Нека си представим следната хипотеза: - семейство с ограничени финансови възможности и липса на средства за адекватна правна защита, състоящо се от майка и баща без сключен граждански брак и техните деца, или от самотна майка (при известен, но не живеещ със семейството баща) и нейните деца; - наличие на недобронамерен субект от мъжки пол, който няма нищо общо нито с майката, нито с децата, но въпреки това предявява претенция за бащинство чрез процедурата за „припознаване”. Опасността произтича от заложеното в законопроекта изменение на чл. 66 ал. 5 от Семейния кодекс, гласящо следното: „Извън случаите по ал. 1 и 4 припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването”.

Шокиращо е, че хора, които претендират да се занимават с правозащитна дейност, не знаят нещо твърде елементарно - не може едно право да бъде ограничавано, защото някой можело да злоупотреби с него. Само си представете, какво може да стане, ако се мултиплицира този абсурден подход. Проблемите на клетата самотна майка /да оставим настрана това, че не може при припознато дете да има самотна майка/ и бедното семейство, се решават с безплатна правна помощ, а не с ограничаване на правата на другите. Ако използваме тази „авангардна“ логика, трябва да зачеркнем целия Наказателен кодекс, защото… какво ще стане, ако недобронамерени субекти започнат да подават сигнали срещу някоя клета самотна майка или бедно семейство?

Ето по какъв начин манипулираната гражданска енергия е последната сламка, за която се хваща организираната престъпност, когато завоеванията и са застрашени след десетгодишна борба.

И специално за появилите се напоследък родителски организации: не става само с ентусиазъм. Нужни са и знания. Иначе, дори при най - добри намерения, ще бъдете употребени за недостойни цели.

19.05.2020, Любомир Данков