Истериите около Венецуела – интервю с н.пр. Ориета Капони

Бихте ли направили кратък обзор на ситуацията във Венецуела, довела до протести и контрапротести, самообявяване на Хуан Гуайдо за президент и насочване на фокуса на вниманието в целия свят върху Венецуела?

Бих искала да Ви кажа, че настоящата ситуация не е от сега, още когато през 1998-ма година президентът Уго Чавес спечели изборите, САЩ не ги признаха и оттогава започна серията от маневри на САЩ и техните съюзници за непризнаване и смяна на режима във Венецуела.

Венецуелската опозиция постоянно демонстрира, че не е демократична. През декември, 2015-та година, при избора на нов парламент, опозицията спечели мнозинство с две трети от гласовете и по време на тези избори самопровъзгласилият се тези дни за президент Хуан Гуайдо беше избран като депутат по заместване в един малък район във Венецуела, щат Варгас, с около 97 000 гласа. От момента, в който опозицията спечели мнозинство в парламента, тя не изпълни нито една от своите законодателни функции, не спази съдебното решение на Върховния съд трима от депутатите, за които бяха установени нарушения по време на изборите, да не бъдат допуснати да положат клетва, защото Националният избирателен съвет беше постановил те да бъдат повторени, и от този момент нататък единственото, което правеше опозицията беше това да се опитва да свали от власт чрез насилствени и неконституционни прийоми президента Николас Мадуро.

По мое мнение доста отдавна САЩ си дадоха сметка за това, че венецуелската опозиция е разединена, няма лидери, не е силна и затова сега решиха да се възползват от този факт. Именно затова САЩ решиха да поемат контрола върху ситуацията. Самопровъзгласяването е в резултат на една директна заповед от тях, доказателство за което е, че едва няколко минути след това те първи го признаха.

Има ли правно основание Хуан Гуайдо да се самообяви за президент? Как се сменя президент във Венецуела /законния начин/? Каква е ролята на президента във Венецуела?

Категорично няма никакво правно основание за самообявяване за президент от Хуан Гуайдо, още повече, че това беше извършено на един площад, по време на демонстрация, организирана от негови привърженици. Реално този акт няма никаква правна стойност.

Опозицията всъщност се позовава изключително на член 233 от Националната конституция на Венецуела, но налице не е изпълнена която и да е част от този член и няма никакво правно основание за такова действие.

Член 233 се позовава на абсолютната липса на президента и постановява, че ако един легитимно избран президент не заеме поста си, то тогава председателят на Националното събрание временно поема властта и е длъжен в срок от 30 дни да проведе избори. На 20-ти май 2018-та година бяха проведени легални президентски избори, тогава беше избран президента Николас Мадуро, и както е по Конституция, на 10-ти януари той положи клетва за президент пред Върховния съд. Така че са спазени всички правила. Важно е да се поясни, че нашия президент беше избран чрез директен и таен вот от гласоподавателите. Малко данни за самия изборен процес – явиха се 46% от всички гласоподаватели, президента беше избран с 67% от гласовете и гласуваха около десет милиона избиратели.

Много е важно да се каже, че имаше четирима кандидати за президенти, една част бяха от опозицията, но по-голямата част от опозицията съвсем доброволно отказа да се яви на президентски избори и да излъчи свой кандидат.

По повод на въпроса какви са функциите на президента в нашата страна – той ръководи държавата и правителството и е главнокомандващ на армията.

Как оценявате признаването на Хуан Гуайдо за президент на Венецуела от тези държави, които направиха това? Кой към този момент е признал Гуайдо за президент и кой не го е направил? Какви са причините според Вас някои да застанат зад Гуайдо?

Страните, които вече признаха Гуайдо, всъщност не спазват международното право и дипломатическите отношения между държавите.

Съгласно законите на дипломацията, държавите признават всяко едно правителство, което е ефективно, има власт на територията на държавата или контролира институциите, а във Венецуела Хуан Гуайдо няма абсолютно никаква власт и не контролира нито една институция.

Кои признаха Гуайдо – най-вече САЩ, техните съюзници от Европейския Съюз и някои латиноамерикански държави. Накратко – по-малко от петдесет държави са признали Гуайдо, а както знаем, международната общност се състои от сто деветдесет и четири държави. Най-важната причина поради която някои от държавите така бързо и послушно признаха Хуан Гуайдо, е именно репресията и агресията, която САЩ упражняват върху тях.

Какво и кой провокира протестите във Венецуела?

За да уточним какво се има пред вид под протести и контрапротести, аз бих искала да кажа, че в нашата държава в последно време бяха организирани много манифестации, както от страна на опозицията, така и от страна на привържениците на правителството. Големите медии не отразяват коректно и не дават актуални кадри от протичащите демонстрации и манифестации. Тези на опозицията са доста малобройни, те ги представят обаче по друг начин. Много по-многобройни са демонстрациите в подкрепа на нашето правителство.

Тук може да видите една манифестация от вчера. Това е моста на Агустура, място, което се намира в близост до границата с Бразилия.Тази демонстрация е в подкрепа на президента Мадуро, на действията на правителството, в близост до Бразилия и именно в подкрепа на всичко, което прави правителството и срещу тази така наречена хуманитарна помощ, която искат да нинатрапят САЩ и техните съюзници. Такива многобройни демонстрации и манифестации бяха проведени на 23-ти януари и на 2-ри февруари в нашата държава и всички те в подкрепа на политиката на правителството.

Какви си основните проблеми на Венецуела и какъв е пътя за решаването им? Какви са основните фактори за възникване на тези проблеми?

Основният проблем във Венецуела е икономическият, но той се дължи изключително на тежките и престъпни финансови и икономически санкции, наложени ни от Щатите и от техните съюзници в Европейския съюз. Ние смятаме, че този проблем ще бъде решен много бързо, единствено и само ако тези жестоки и престъпни санкции срещу нашата държава бъдат премахнати, както и ако ни бъдат върнати парите, които ни задържат и блокират в много американски и европейски банки.

И ако трябва да отговоря и на следващия Ви въпрос, който е за това, какви са основните фактори, които доведоха до възникването на тези тежки проблеми, аз отново ще повторя, че това е изключително последователната тежка и престъпна финансова и икономическа война, тези тежки санкции, които ни се налагат и чието начало води още от момента, в който Уго Чавес спечели изборите през 1998-ма година, но ако тогава санкциите и този натиск бяха по-прикрити, то сега в последните пет години се засилиха всички тези действия, тази агресия, блокирането на наши пари, икономическата и финансова блокада. Парите, които ни задържат, са изключително необходими за закупуване на храни и медикаменти и ние изпитваме голяма нужда от тези средства, за да можем да осигурим нашето население.

У нас за Венецуела не се говореше много в последните години. Как си обяснявате това, че хора, които свързват Венецуела почти единствено с Касандра, Корайма Торес и Освалдо Риос, сега са много силно загрижени за страната и народа Ви и смятат, че могат да взимат отношение за управлението на Венецуела?

Наистина е парадоксално, че в последно време Венецуела се превърна в една гореща точка за САЩ, за държавите от Европейския съюз и за някои латиноамерикански държави, но ние смятаме, че това се дължи и на факта, че именно тези държави, които в момента страдат от много вътрешни проблеми, желаят така да прикрият вътрешните си проблеми и да насочат фокуса на вниманието именно към проблемите в нашата държава.

На всички е ясно, че за САЩ основната задача е да сменят режима във Венецуела, да сложат ръка на изключително богатата ни на природни ресурси страна, която е на първо място по запаси от нефт в света.И освен това ако успеят да свалят прогресивното правителство на Венецуела, те ще се опитат постепенно да свалят и останалите прогресивни правителства и така да добият влияние и мощ в този регион, който считат за свой „заден двор“.

От друга страна, Венецуела се превърна в последно време в един геополитически център на интересите на големите сили като САЩ, Русия и Китай. Това е тяхната борба за надмощие на такива държави като нашата.

Коректно ли се отразява случващото се във Венецуела в медиите в Европа и България? Можете ли да посочите лъжи и манипулации, излезли в медиите за страната Ви? Какво бихте казали за твърденията за пране на пари чрез българска банка, изнасяне на злато извън страната, руски военни в страната…

Големите медии, за съжаление, не отразяват действителното положение и това, което се случва понастоящем във Венецуела, не предават точно картините от демонстрациите, които се провеждат в последно време. Медиите в България имат своите партньори и представят видеоматериали, получени от купени медии, така че със сигурност мога да ви кажа, че видеата, които видяхме тук във вашите медии от демонстрациите на 23-ти януари и 2-ри февруари изобщо не бяха достоверни, а бяха използвани стари видеоматериали от 2014-та и 2017-та година, за което има явни доказателства.

Големите медии вдигат много шум през последните дни по повод на така наречената хуманитарна акриза. Аз мога съвсем категорично да заявя, че хуманитарна криза в нашата държава няма. Да, има недостиг на храни и други продукти, но аз съм в състояние да ви предоставя информация и видеоматериали за това как протича един делничен ден във Венецуела, за да видите, че в нашите магазини има продукти, които могат да бъдат закупени, че хората живеят един нормален делничен живот и че няма никакво напрежение, никаква хуманитарна криза, което се опитват да представят големите информационни медии.

По повод на големия шум, който се вдигна за така наречените венецуелски пари в българската Инвестбанк най-отговорно мога да заявя, че официалната информация от нашата държава е, че няма пари, депозирани в българска банка, които да принадлежат на някоя венецуелска институция или на правителството. Това е официалното заявление на нашето правителство. А кой вдигна този шум и от къде започнаха тези обвинения – те бяха преди всичко отправени от САЩ, чрез тяхното посолство в България, чрез американския посланик в България, който даде тази информация, която е абсолютно невярна, както вече споменах. А какво целят – целят да кажат, че венецуелски пари, които принадлежат на народа, са тук в България, че са откраднати от нашия народ, че той ще бъде ощетен. Всъщност в този случай ” Крадецът вика: Дръжте крадеца!”, защото те са ония, които ни откраднаха големи суми, те ни задържат пари и като говорят за пране на пари желаят по този начин да се оневинят.

На другите два въпроса: на първият въпрос – за венецуелското злато, което е изнесено извън страната и каква е неговата съдба, ще ви кажа накратко, че венецуелско злато на стойност един милиард и двеста милиона долара беше депозирано в националната банка на Великобритания преди време, за да бъде надлежно съхранявано. Сега, когато го поискахме, те не желаят да ни го върнат, защото смятат, че нямало да бъде използвано за благото на народа. Тоест, това е един пладнешки обир, както се казва, и задържане не наша собственост.

А по отношение на евентуално присъствие на руски военни във Венецуела, категорично искам да заявя, че такива няма, няма военни нито от Русия, нито от Куба или от която и да е чужда държава, има само военни от Боливарската национална гвардия.

Къде виждате основните направления за сътрудничество между България и Венецуела?

Връзките между двете страни съществуват отдавна, имаме много добри традции в областта на спорта и туризма. Тук, в България, идват на тренировъчни лагери много наши спортисти и те са изключително доволни. Освен това туризмът се развива, би могъл да се развива понастоящем и още по-добре, такова желание имаме. И относно търговията с България - ние бихме могли да закупуваме от вас много медикаменти българско производство, от които имаме нужда. От друга страна, Венецуела би могла да изнася за България световноизвестни продукти с много добро качество като венецуелски ром, какао, кафе и други хранителни продукти.

21.02.2019, интервю на Любомир Данков